Здравословен живот

    Един млад човек присъстваше на въздържателна служба в адвентната църква. Темата беше за вредата от алкохола и тютюна. В края поговорих с младия човек и го запитах дали му е харесала нашата служба. Той ми отговори: “Не! Не ми хареса! Аз съм религиозен, но считам, че онова, което ям и пия няма нищо общо с религията.”
    Сега трябва да кажем, че Св.Писание поддържа диаметрално противоположно становище. Всичко свързано с тялото не е вън от кръга на вярата, а е съществена част от библейската религия. В тази глава ще разгледаме здравните закони дадени от Твореца в Библията. Като въведителен текст нека прочетем - 1Сол.5:23:
    “Сам Бог на мира да ви освети напълно и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос.”
    Тук великият апостол споменава трите същности на човешката личност: дух, душа и тяло. Както виждате тялото не е изключено от религиозните обязаности и освещението, което трябва да се постигне. Накратко за трите компоненти на човешката личност:
    Духът е най-висшата съставка. Тук влизат съзнанието, съвестта и мисленето.
    Душата е онази част от човешката природа, която се изявява чрез инстинкти, емоции, желания, импулси, а тялото е материалният субстрат - организмът на човека.
    Всеизвестна е връзката и взаимодействието между физическото и духовното състояние на човека. Децим Ювенал (60-127 г. сл.Хр.), римски поет се провикнал веднаж: “Сана менс ин сано корпоре” - “здрав дух в здраво тяло!” Това е девизът на физкултурниците днес и той съдържа много истина, защото когато човек е здрав и волята му за борба срещу изкушенията е по-силна. Разбира се има и болни хора, със силен дух, но това са изключения. Цитираният принцип е много логичен, защото ако човек трябва да развие добродетелен, христоподобен характер, това може да стане единствено в тялото. Без тяло няма характер, няма личност, няма човек. Духът, душата и тялото трябва да бъдат хармонично съгласувани, душата и тялото да бъдат под контрола на духа, но нормалните потребности на тялото трябва да бъдат задоволявани. Лишаването на организма от здравословна храна и всички необходимости, както при аскети и постници, не е още християнство. Да се поддържа тялото здраво във възможно най-добро състояние е християнски дълг на човека. Ето и двата основни текста в този дух - 1Кор.3:16,17 и 1Кор.6:19,20:
    “Не знаете ли че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас? Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свят, който храм сте вие.”(1Кор.3:16,17).
    “Или не знаете, че вашето тяло е храм на Св. Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии.” (1Кор.6:19,20).
    Тук е представен евангелският идеал за човека, тялото да бъде светилище, в което Божият Дух желае да обитава. А в един храм не може да се внася всичко и да се прави всичко. Павел заявява: “Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали.” Смисълът е: Ако някой с лоши привички и нехайство съсипе здравето си, той носи отговорност пред Бога. При един пияница, развратник или порочен човек тялото не е храм на Св. Дух, защото Божият Дух не може да владее и управлява там. Бог бива прославен с тялото, ако човек живее разумно и въздържно съгласно принципите на Христовото учение.
    Основният въпрос на здравния закон се отнася до храненето, диетиката. Да се запознаем с диетичните възгледи на Библията.
    Когато Бог създаде човека Той му определи и най-подходящата храна - Битие 1:29:
    “И рече Бог: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на земята, и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна.”
Райската диета се състоеше от чисто вегетарианска храна - зърнени храни и плодове. “Семеносната трева” в този стих визира житните храни. Учудва ли ви тази диета? Конструкторът на някаква машина най-добре може да определи вида на горивото и режима за да бъде машината трайна и да работи добре. Така и великият Създател на нашата човешка машина е определил най-добрата диета. След грехопадението обаче настъпиха промени и в организма на човека. Затова се наложи и една добавка към първоначалната храна - зеленчуците - Бит.3:18б:
    “... и ти ще ядеш полската трева...”
    “Полската трева” в този текст визира зеленчуците.
    Кога беше разрешено месото за консумация и защо? След потопа, описан в Бит.7 и 8 гл. Бог постанови - Бит.9:3:
    “Всичко живо що се движи ще ви бъде за храна. Давам ви всичко, както дадох зелената трева”
    Можем да изтъкнем две причини за включването на месото в хранителния режим на човека.
    Първо: Потопът беше опустошил земята и растителността беше унищожена. А Ной и семейството му бяха осем души и те трябваше да бъдат изхранвани до появяването на нова растителност.
    Но има една втора, по-дълбока причина за допускане на месото. Човекът беше станал наследствен грешник. Природата му беше покварена и той вършеше зло. Бог желаеше милостиво да скъси човешкия живот, за да му се отнеме възможността за школуване в нечестието. И действително, ако разгледаме двете родословия, съответно в Битие 5 и 11 гл., първото, преди потопа, а второто, след разрешаването на месната храна, ще констатираме следния удивителен факт. Докато преди потопа средната продължителност на живота е била 800, 900 години, то след потопа тя спада рязко до 175 год. Месото скъсява човешкия живот. Ако сега запитате кога изобщо е започнал човек да консумира месо можем да допуснем, че Ноевите съвременници вероятно са яли месо преди Божието разрешение. Христовото изказване за предпотопния свят ни внушава тази идея. Той казва за тях: “ядяха и пиеха”, и може би това е указание за престъпване на Божията наредба.
    Но с разрешаването на месната храна Бог предписа и три ограничения, за да бъдат сведени до минимум вредните последици от месото.
    Първото ограничение е в непосредствено следващия стих - Бит.9:4:
    “Месо обаче с живота му - т.е. с кръвта му да не ядете.”
    Кръвта не трябвше да се яде, месото трябваше да бъде измивано от кръвта. Защо? - Левит 17:11,12:
    “Защото животът на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите омилостивение на олтаря за душите си... Затова казах на израиляните: ни един човек от вас да не яде кръв.”
    Кръвта беше главен жертвен елемент, с нея ставаше омилостивение и прощение на греховете по силата на живота. Тя беше нещо свято, свързано със святите служби и за това не трябваше да се използва за храна. Тогава Бог е облякъл забраната в религиозна форма, но днес ние знаем, че кръвта е вредна и трудносмилаема храна. Второто ограничение намираме в Лев.3:16,17:
    “Вечен закон ще бъде във всичките ви поколения, във всичките ви жилища, да не ядете нито тлъстина, нито кръв.”
    Тлъстините не трябваше да се консумират. Мотивът е изтъкнат в Левит 7:23-25:
    “Говори на израиляните като речеш: Да не ядете никаква тлъстина... защото който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън Господу, тоя човек, който би ял от нея ще се изтреби измежду людете си.”
    Тлъстините бяха също жертвен елемент, те се изгаряха на олтаря. Едва в последните години се изясни в медицината вредата от животинските мазнини. В БТА “Паралели” от 1979 г. четем в една статия на Д-р Иванов:
    “Месната диета има още едно съществено неудобство, което е свързано със значителните количества мазнини в самото месо: 40 % от мазнините в нашата храна идват тъкмо от месото. А добре е известно, че животинските мазнини спомагат да се повишава холестеролът в кръвта, което води до ранно развитие на атеросклерозата. Подчертава се, че съдържанието на холестерол в кръвта на вегетарианците е значително по-ниско. А това, особено за възрастните е от голямо значение.”
    И едно трето ограничение срещаме в Св Писание. То се състои в известен подбор на животните. В Библията те са класифицирани в два типа относно храненето: чисти и нечисти. Чистите са разрешени за ядене, а нечистите - забранени. Най-систематично това разделение е дадено в Левит 11 гл., която сега ще проучим, но трябва да се има предвид, че то датира много преди Мойсеевото време, още от времето на потопа. В книгата Битие се посочва, че от нечистите животни се приютили в Ноевия кораб само по една двойка, защото те не се използваха нито за храна, нито за жертвоприношение. Ето и това разпределение - Левит 11:3-22,29,30:
    “Измежду животните всяко що има раздвоени копита и е с разцепени копита, и преживя, него да ядете. Обаче от ония, които преживят, или от ония които имат раздвоени копита да не ядете следните: камилата, защото преживя но няма раздвоени копита, тя е нечиста за вас; питомният заяк, защото преживя, но няма раздвоени копита, той е нечист за вас; дивият заяк, защото преживя но няма раздвоени копита, той е нечист за вас; и свинята, защото има раздвоени копита и е с разцепени копита, но не преживя, тя е нечиста за вас. От тяхното месо да не ядете... Измежду всички които са във водите да ядете следните: всички във водите които имат перки и люспи, в моретата и в реките, тях да ядете... Измежду птиците да се отвращавате от следните, да се не ядат: орелът, грифата, морският орел, пилякът, соколът по видовете му, камилоптицата, бухалът, кукумявката, кукувицата, ястребът по видовете му, малкият бухал, рибарят, ибисът, лебедът, пеликанът, лешоядът, щъркът, чаплата по видовете й, папунякът и прилепът.
Всички крилати пълзящи, които ходят на четири нозе, да бъдат отвратителни за вас... Измежду пълзящите, които пълзят по земята, следните да бъдат нечисти за вас: невестулката, мишката, гущерът по видовете му, ящерът, ящерицата, саврата, самиамитът и хамелеонът.”
    Това разпределение на животните на чисти и нечисти е дадено накратко и във Втор.14:4-20. За сухоземните животни са посочени два белега - подходящи за храна са онези, които имат раздвоени копита и преживят. Ако единият белег липсва, животното е нечисто. Специално са отбелязани камилата, заякът и свинята.
    Камилата изглежда да е с разцепени копита, но има едно кълбо отзад на крака, прилично на пета и вероятно затова е обявена за нечиста.
    В ст.5 се говори за питомния заяк в нашите Библии, но в еврейския оригинал стои думата “шафан” което означава “криещ се”. Това са кролиците, които Соломон споменава в Пр.30:26.
    “Кролиците, които са слаби люде но поставят жилищата си на канара.”
    Кролиците, въпреки че не преживят буквално, имат предразположение към преживянето чрез движението на челюстите, чрез вид кътници, принадлежащи на преживните и чрез анатомичното устройство на стомаха. Питомния заек не съществуваше нито в Палестина нито в Синай, но дивият заяк е представен в тези области с четири разновидности. Тази биогеографска подробност сочи съвършената обективност на Библията. В ст.6 се говори за дивия заек, който на еврейски се нарича “арнабет”.
    Съгласно енциклопедичното съчинение публикувано под редакцията на проф. Грасе от Сорбоната, неотдавнашни изследвания показват, че питомният заяк практикува двойно храносмилане, съвсем специален вид преживяне, наречено от специалистите “коекотрофия”.
    Както подчертахме в нашия текст се говори не за питомния, а за дивия заяк. Строго научно погледнато последният не преживя, но сдъвква храната си като преживно животно и този маниер прави впечатление на обикновения човек.
    Когато казваме, че слънцето залязва, никой не счита че се заблуждаваме, макар, че строго научно слънцето изобщо не залязва.
    Може би за нас най-сериозен е случаят със свинското месо. Всяко месо е токсична храна, (токсини - отрови). Това се отнася с най-голяма сила за свинското месо, и понеже у нас твърде много се консумира, нека се спрем накратко на съвременните медицински изследвания. Свинското месо е богато на хистамин - вещество, играещо решаваща роля при всички възпалителни процеси и алергични заболявания (астма, сенна хрема, копривна треска...). Някои упорити гнойни циреи, абсцеси на потните жлези и обриви на кожата започват да оздравяват едва когато в храненето на болния се избягва свинското месо. Съединителната тъкан при свинята е особено богата на сяра. Това причинява ревматизъм и преждевременно износване на ставните хрущяли. Свинското месо съдържа големи количества холестерин, който склерозира кръвоносните съдове. Наличието на холестерин е свързано освен това с канцерогенни (ракови) изменения на клетката. Предимно в белите дробове на свинята са концентрирани възпалителите на епидемичния грип. А именно те се преработват масово във вид на колбаси. Натрупаният медицински опит показва, че през време на големи, повсеместни епидемии, грипът е пощадявал тъкмо мохамеданските страни където е недопустимо консумирането на свинско месо. При това положение, в светлината на съвременните ни познания, свинското месо и свинската мас би трябвало все повече да отпадат като хранителен продукт.
    В нашия текст, след сухоземните животни са разгледани водните. Тук са дадени също два белега - чисти са онези, които имат перки и люспи. Може би не всичко можем да обясним от здравна гледна точка, но Бог, Който е създал всичко, ни ограничава, не за да ни лиши от нещо добро, но за да ни предпази от заболявания. При рибните пасажи, през нечисти води вероятно люспите служат като защитна броня и не позволяват проникването на отрови в плътта на рибата. Употребяваните у нас риби без люспи са сомът, змиорката, паламудът, калканът. Но тъй като тук са включени всички водни животни а не само рибите, трябва да не се употребяват и мидите, раците, скаридите и жабите, защото са без люспи.
    След водните животни са посочени птиците. При тях не е дадено общо правило, а поименно са изброени нечистите птици. Макар, че не всички видове в този пасаж могат да бъдат идентифицирани, все пак това са предимно грабливи птици или такива, които се хранят с мърша или риба.
    Стих 20 говори за крилатите насекоми, наречени “крилати пълзящи”.
    Стих 29 и 30 забраняват пълзящи животни за консумация. Това е една смесена група, която включва влечуги, гризачи, и някои други животни.
    Левит 11:44 е много забележителен:
    “Защото Аз Съм Йеова, вашият Бог; осветете се прочее и бъдете святи, понеже Аз Съм свят; и да се не оскверните с никаква гадина пълзяща по земята.”
    Този стих показва, че има тясна връзка между святост и диетични принципи. Святостта следователно включва послушание и към здравните закони, дадени от Създателя. За да приключим тази глава, трябва да кажем няколко думи и за напитките и опиятите. И тук е валиден общият здравен принцип в Библията. Всичко, което руши здравето е грях. В Ст. Завет няма строга забрана на спиртните напитки с изключение за духовниците и служителите на правосъдието. (Левит 10:9; Пр.31:4,5). Бог толерираше употребата на вино, както толерираше и многоженството само поради невежеството на старите времена. Но злините и вредните последици бяха ясно посочени на народа - Пр.20:1 и Пр.23:29-33:
    “Виното е присмивател и спиртното питие крамолник; и който се увлича по тях е неблагоразумен” (Пр.20:1).
    “Кому горко, кому скръб? Кому каране? Кому оплакване? Кому удари без причина? Кому подпухнали очи? На ония, които се бавят около виното, които отиват да вкусят подправено вино. Не гледай виното че е червено... че се поглъща гладко. Защото после то хапе като змия и жили като ехидна. Очите ти ще гледат чужди жени и сърцето ти ще изрича развратни неща;” (Пр.23:29-33).
    Апостол Павел изтъква в Деяние 17:30, че времената на невежеството са вече отминали и Бог е дал светлина по всяка точка:
    “Бог прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде, да се покаят.” (Деян.17:30).
    Днес, когато науката изясни, че алкохолът е протоплазмена отрова и Духът на пророчеството ни достави толкова познания по диетика, никой не би могъл да оправдае употребата на алкохол. Алкохолът е страшен социален бич, който деградира личността. Един мислител заявява, че във виното са се удавили повече хора, отколкото във всички морета и океани. Християнският идеал е пълно въздържание от алкохолни напитки, включително и бира, защото и тя е вредна. Нито чашка, нито капка! Библията предупреждава, че пияниците няма да наследят Божието царство - 1Кор.6:10:
    “Нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство.”
    Съгласно Авакум 2:15 произвеждането, търговията и почерпките със спиртни напитки са несъвместими с християнския живот:
    “Горко на онзи, който напоява ближния си, на тебе, който изливаш яростта си, още ги и опиваш, за да гледаш голотата им!”
    Именити учени днес са на мнение, че един недобър хранителен режим е първичната причина за влечението към алкохол. На 22-я международен конгрес против алкохолизма в Хелзинки българинът Д-р К. Нейчев изтъкнал:
    “Една особено важна причина за употребата на алкохол е неправилното хранене... Без вегетарианска диета няма сигурно лекарство против злото на алкохолизма.”
    Той подчертал, че богатото на белтъчини месо засилва влечението към алкохола, особено ако е подправено със сол, пипер, оцет, горчица и др. Чудно е, че преди 3000 години мъдрецът е посочил връзката между лошата диета и употребета на алкохол - Пр.23:20:
    “Не бъди между винопийци, между невъздържни месоядци.”
    Тук трябва да изтъкнем, че тютюнът е бавно действаща, но много силна отрова. Хиляди загиват от сърдечен инфаркт и рак в белите дробове впоследствие тютюнопушене.
    Арабското кафе и английският (китайският) чай съсипват нервите и сърцето когато се употребяват системно. Всички наркотични средства трябва да бъдат радикално изоставени.
    Преяждането и с полезна храна е грях, защото е изключително вредно. В хранене, труд и почивка, в облекло и развлечения и във всяка дейност златното правило на живота е въздържание и умереност. Този принцип може да бъде формулиран така: Пълно въздържание от вредните неща и умерена употреба на полезните.
    Вдъхновеният богослов на християнството ап.Павел ни предлага в края един универсален духовен принцип - 1Кор.10:31:
    “И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божия слава”.
Това означава, че християнинът трябва да решава всички конкретни въпроси с осветения си ум. Ако нашите привички, хранителен режим и изобщо стил на живот, са здравословни, тогава ние живеем за Божия слава. Всичко това ще обуславя в края и окончателната оценка на нашия живот.